За работодателите

На въпроса „признавате ли за основателно вземането” следва да обърнете внимание на термина „вземане“, който се отнася до правото на длъжника като страна по трудовия договор, да получи възнаграждение срещу положения от него труд. Тук следва недвусмислено да отговорите, дали лицето, посочено в запорното съобщение като длъжник, се намира трудово правоотношение с дружеството работодател- получател на запорното съобщение. В случай, че това лице не е Ваш служител, то следва да приложите относимите в подкрепа на твърдението Ви документи (уведомление до НАП, заповед за прекратяване на договора, споразумение и др.).

В отговор на втората част от въпросът, а именно „готови ли сте да го платите“, следва да посочите подробности (дата за превод, размер на възнаграждение и т.н. ) относно готовността Ви да извършвате удръжки и да ги превеждате по специалната сметка на съдебния изпълнител.

На въпросите „има ли претенции от други лица върху същото вземане“ и „наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции“ следва да уведомите за наличието на предходни запори, залози или други привилегии върху трудовото възнаграждение на длъжника. Ако върху същото вземане, е валидно наложен предходен запор то, Вие следва да дадете информация относно: вида на претенцията, основанието, привилегия ( напр. задължение за издръжка; задължение към държавата и т.н.), от кого е наложен запорът и размера на задължението.

Като трето задължено лице по изпълнителното дело, за Вас се поражда задължението:

  1. В едноседмичен срок от получаване на запорното съобщение да уведомоте съдебния изпълнител, като отговорите на въпросите по чл.508 ал.1 ГПК.
  2. Да извършвате удръжки от трудово възнаграждение на лицето - Ваш служител и длъжник по изпълнителното дело, т.е. при изплащане на заплатата да заделяте секвестируемата част от нея и да я превеждате по специалната банкова сметка на съдебния изпълнител, посочена в запорното съобщение. Удръжките следва да правите съобразно т. 1-4 вкл. на чл. 446 ГПК. Пълният текст на чл.446 ГПК можете да прочетете изписан на гърба на запорното съобщение.
  3. В случай на изменение на възнаграждението или който и да е друг елемент от трудовия договор (вкл. и при прекратяване) да уведомите своевременно съдебния изпълнител.

Несеквестируемият минимум е определен абсолютно – в размер на минималната работна заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията. Размерът на минималната работна заплата се определя от Министерския съвет. За определяне на секвестируемата част от трудовото възнаграждение, следва да вземете предвид чистия (нетен) размер на възнаграждението, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Размерът на удръжката се определя съобразно една от четирите точки на чл.446, ал.1 ГПК , като така определената несеквестируема част НЕ МОЖЕ да е под стойността на минималната работна заплата. В случай, че при определяне на несеквестируемата част от възнаграждението се получава стойност под размера на минималната работна заплата, то същата следва да бъде допълнена със съответната стойност от определената за секвестиране част съгласно чл.446, ал.1 ГПК. При определяне на нетното трудово възнаграждение НЕ се взимат предвид доброволни удръжки. Това са отчисления, които работодателят извършва по волята на своя служител (напр. вноски по текущ кредит, задължения към взаимноспомагателна каса и др.). Спрямо тези доброволни плащания запорът се ползва с предимство. Базата, на която изчислявате месечната удръжка се определя от актуалното трудово възнаграждение на длъжника. Запорът се разпростира и върху всяко друго възнаграждение, получено срещу същата или друга работа при същия работодател, вкл. върху допълнителните възнаграждения (напр. премия, бонус, договор за поръчка, втори трудов договор и др.).

Преди всичко за Вас възниква задължението да уведомите всички съдебни изпълнители за наложените предходни запори върху трудовото възнаграждение на Вашия служител. Следва също да ги уведомите, за евентуалните привилегии (напр. че запорът е наложен за вземане за текуща издръжка или че е наложен за вземане на държавата). Важно е да имате предвид, че в качеството си на трето задължено лице, работодателят не може да се ръководи от разпоредбите на чл. 460 ГПК и да разпределя сумата от удръжката между съдебните изпълнители. Това е правомощие на органа на принудителното изпълнение - съдебния изпълнител. Предприемане на такова разпределение от страна на работодателя е незаконосъобразно и може да доведе до ангажиране на Вашата материална отговорност. Ето защо, при множество запори върху едно и също вземане, Вашето задължение се изразява в това да превеждате удръжката по наложения първи по ред запор.

Третото задължено лице има задължението да отговори на полученото запорно съобщение като уведоми съдебния изпълнител дали вземането е секвестируемо, дали има наложени други запори, дали ще превежда суми и откога, в едноседмичен срок от получаване на съобщението. В случай че не изпълните задължението си, съдебният изпълнител има право да наложи глоба, съгласно чл. 93 ГПК, на длъжностното лице, отговорно за неизпълнението, а в случай, че не съобщите данните на лицето, се налага глоба на отговорното лице. Глобата е в размер от 100 до 1200 лева в зависимост от нарушението и може да се налага многократно, до изпълнение на задълженията Ви. Влязлото в сила постановление за налагане на глобата се изпраща в НАП, откъдето длъжностните лица предприемат съответните действия за събиране на сумата в полза на държавния бюджет. Същата санкция се налага и в случай, че преустановите удръжките без да уведомите съдебния изпълнител за причината (напр. прекратяване на трудовия договор, промяна в размера на възнаграждението и т.н.). Лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице (чл.512, ал.3 ГПК).

Задължението на работодателя да превежда сумата от удръжката от трудовото възнаграждение отпада след надлежно уведомяване от страна на съдебния изпълнител за вдигане на запора върху трудовото възнаграждение. Единствено съдебният изпълнител има право да прецени дали е отпаднало някое от основанията за налагане на запора. В случай, че проявите самоинициатива и преустановите удръжките без надлежно уведомяване от страна на съдебния изпълнител, действията Ви подлежат на санкция.

Обезщетенията по КТ (неизползван платен годишен отпуск, неспазено предизвестие, за оставане без работа поради незаконно уволнение и др.) не са трудово възнаграждение, независимо че се дължат във връзка с трудовото правоотношение. Законът не забранява налагането на запор върху тези вземания, нещо повече, те не се ползват със закрилата на чл.446 ал.1 ГПК т.е. са изцяло секвестируеми. Ето защо обещетенията по КТ следва да бъдат удържани и преведени по сметката на съдебния изпълнител в изпълнение на наложения запор, и едва при наличие на остатък, той да се изплати на служителя. Обезщетенията от общественото осигуряване (обезщетението за временна неработоспособност или за безработица) подлежат на специален режим, според който налагането на запор върху такива вземания е недопустим